Сакралната Плочица от с. Караново (Новозагорско)

Сакралната Плочица от с. Караново /от епохата на енеолита / халколита (датирана на около 6000 години, или четвърто хилядолетие пр.н.ера)/

Пиктографските знаци и тук са сравнително ясно отчетливи на плочицата (фиг.А), и могат да се представят в компютърно-обработен вариант и схематично по начина показан на съответно на фиг. Б и фиг. В. Забележете, че знаците под хоризонталната линия тук са инверсирани (т.е. с главата надолу и плочицата трябва да се завърти диаметрално противоположно (на 180°), за да може и вторият ред да се прочете.

(И тук както при Оброчната Плочица от с. Градешница е възможно някои допълнителни знаци да са достигнали до нас изличени, или да не се открояват добре на находката, поради което да не са взети в предвид при този изследователски прочит)

Компютърно обработените и схематично представените пиктографски знаци от фиг. Б и фиг. В, биха изглеждали като йероглифния надпис на фиг. Г, когато се напишат с по-късния и по-стилизиран пиктографски скрипт, който е известен от пирамидните текстове на Древен Египет, тук изразен с компютърния му калиграфски вариант.

Вторият диаметрално противоположен ред под хоризонталната линия на плочицата е преписан тук в “коригиран” (необърнат) вид, за по-лесен прочит. Става очевидно, че текстът е един и същ текст – едно към едно – и двата калиграфски стила (ранно-тракийският и късно-египетският) изразяват един и същ идентичен пиктографски скрипт, достигнал до нас в този си вид.

1. Писмото използувано върху плочицата, намерена в нашата земя – Древна Тракия и това използувано върху подобни плочици и в пирамидните текстове на Древен Египет е едно и също писмо.

2. Намерената Тракийска Плочица от Градешница предхожда по давност подобни намерени в Египет с около две хилядолетия. От това следва, че скриптът на писмото им е възникнал първо в Тракия и е пренесен и разпространен по-късно в Египет. Не е напълно изключена и възможността скриптът да е възникнал първоначално другаде и елитите на Тракия и Египет да са го приели зависимо или независимо едни от други – от този трети източник, но данни за такава трета възможност до сега не са установени.

3. Скриптът в Тракия вероятно е останал с ограничено ползуване, само като таен свещен език за посветения елит, защото не са намерени досега данни за масова всестранна употреба и стилизация от рода на тези, които настъпват по-късно в Древен Египет.

Текстът на Сакралната Плочица от Караново може да се чете в посока отдясно-наляво или отляво-надясно, защото пиктограмите са разположени симетрично около централна ос, и преводът му, ако следваме известните преводни правила за пиктографското писмо употребявано в Египет, е със следното или близко на него смислово съдържание, ред по ред както следва:

Земният (долният) човешки свят е отделен чрез гроба и Пазача (на Възкресението между живите и мъртвите) от огнения (горния) божествен свят, или Чрез Смъртта и Възкресението, земният човек става небесен божествен човек.

В долния свят царува Лъжата (Неправдата), а в горния царува Истината (Правдата), или Посветеният е сменил короната си от долния свят с корона от горния свят и е преминал от Лъжата (Неправдата) в Истината (Правдата), чийто висок жречески жезъл (тирс) е в ръката му.

Забележете, че поради нашето “коригиране” (обръщане) на долния ред на Скрипта, се загубва създаденото нарочно от Автора на Плочицата огледално разположение на Неправдата (Лъжата) точно под Земния свят, и на Правдата (Истината) точно под Горния свят, което е било и причина за диаметрално противоположното изрисуване на образите в оригинала.

Ако трябва да представим горния изказ на Плочицата на по-съвременен език, както бихме се изразили днес ние, преводът би бил по-близък до следния:

Който е преминал през Мистерията на Смъртта и Възкресението, Той е новороден и е с Ново Божествено Естество.

Той е оставил Лъжата и е познал Истината, и царува с короната и жезъла на Правдата в този свят и в отвъдния.

За отбелязване е също фактът, че и при тази плочица фонетичното произношение на горния текст не става автоматично ясно от пиктографския скрипт, тъй като с изключение на символа, който представлява определителен член (представка или наставка) за женски род (та, тя, ти) и има фонетично значение в Древно-Египетския език на звука “т”, като се чете в случая в една от вариациите: “та”, “ти”, “тя”, “ет”; другите пиктографски знаци са само идеограми и биха могли да имат фонетично произношение идентично, диалектно различно (с малки разлики от Египетския, както при съседни диалекти), или дори напълно различно от това в Древния Египет. Тази особеност на древното пиктографското писмо, както вече казахме, очевидно го е поставяло в позицията на универсален наднационален език за разбиране дори и между разно-езични народи, (за каквото например служат международните пътни знаци в частност при регулацията на глобалния авто-транспорт днес).

Текстът от Сакралната Плочица от с. Караново много напомня смислово гръцкия линеен текст върху някои други археологически находки, които макар от много по-късно историческо време, могат да хвърлят повече светлина върху употребата и значението на нашия артефакт. Такива са орфическите костени пластинки от Олбия, открити през 1951 г. и датирани към 5 век пр. Хр. Подробно описание на пластинките се дава в книгата “Тракийския Дионис, Назоваване и Вяра”(стр. 200, Нов Български Университет 2002) от проф. Александър Фол, който казва: “Първата (от петте) пластинки е гравирана от едната си страна с формулата “живот-смърт-живот-истина, под което личи. На етносен орфически език не може по-добре да се каже, че животът е смърт и смъртта е живот Отвъд, където е познанието (истината), т.е. че смъртта открива (пътя към) истинното познание… Всяко колебание изчезва при втората пластинка. Върху едната й страна са врязани “мир-война-истина-лъжа”, а под този ред – … Абсолютно ясно е убеждението, че истинното Познание, което е вече постигнато в смъртта, е и Мир, в противовес на Войната и на Лъжата, които са враждебни на учението…”

Плочките от Градешница и Караново, обаче, не са единствените по рода си намерени на територията на Древна Тракия. Има множество други подобни плочки известни на археолозите, които са от същия по-широк географски ареал и се отнасят приблизително към същия исторически период от време (5-то до 4-то хилядолетие пр.н. ера). Разбира се, точното периодизиране никак не е толкова лесна работа, защото изисква употребата на методики с множество технически подробности, някои от които са в различна степен противоречиви и затова нерядко оспорвани от едни или други учени, които изтъкват едни или други находки като по-древни или по-ранни от останалите с по няколко столетия. Това обаче по-често не е меродавното мнение на повечето специалисти, и затова ние няма да се впускаме в този род технически подробности в нашата работа. Достатъчно е тук да уточним, че намерените плочки в Тартария (днешна Румъния) са очевидно представители на същата Тракийска Писменост, която бе разчетена за първи път върху плочките от Градешница (Врачанско, България) и Караново (Новозагорско, България) и от самото начало станаха обект на интерес за разчитане от мен и моя екип към Института по Трансцендентна Наука.


Back to top button