Често задавани въпроси относно Тракийските хроники

В: Информацията, която научавам от Тракийските хроники съдържа някои факти, които според мен не съответстват на вече изградените у мен представи от прочита на други източници. На какво се дължат подобни противоречия между казаното от тези хроникьори и други древни автори?

О: Още при първичната обработка на много от древните текстове в Тракийските хроники, нашият екип се натъкна не само на множество трудности от чисто техническо естество, но също и на немалък брой видими т. нар. „противоречия”, или „несъответствия” с по-предишни данни и версии на редица детайли и събития, известни от други документи, както и Вие правилно сте забелязали. За нас веднага възникна въпросът: Тези „несъответствия” действителни ли са, или външно „привидни” и на какво биха могли да се дължат? Тук поместваме някои възможни отговори на такъв род въпроси.

В: В книгата „Нави”, събития и личности от свещената история, са представени по различен начин от този, познат ни в Библията. Защо това е така?

О: В четирите канонични Евангелиета на Новия Завет на Библията също намираме несъотвествия и разлики в описаните събития и техните „детайли“. Цели епизоди от Христовото Дело разкрити в някои от текстовете, изобщо липсват в свидетелствата на другите евангелисти, както наблюдаваме и разминавания в описанията на отделни случки от техния разказ. Но това е лесно обяснимо, като се има предвид, че очевидците (или преразказващите техните свидетелства) разкриват историята от позицията на собственото си място и участие в нея, като я интерпретират според личното си преживяване и откровение в Божествената Действителност. Но всичко това не само, че не отслабва достоверността на Евангелския разказ, но напротив, както казва Св. Ап. Павел: „…та благодатта като се умножи, да произведе чрез мнозина, още по- голяма благодарност за слава Божия.” (2-ро Кор. 4/15). Поради едностранчивостта на човешкото възприятие, никое човешко описание не може да разкаже напълно изчерпателно явленията на Христовия Живот, поради което Свещените писания са дело на мнозина свидетели (не на един човек) на Божественото Откровение, което дава сам Светият Дух в многоразличната Си Благодат и Мъдрост (1-во Петр. 4/10; Ефес. 3/10). Защото Делата, които извършва Христос сред човеците и за човеците, са безбройни, както е безкрайна Милостта Му, затова е и писано: „Има още много други дела, които извърши Иисус, но, ако се написваха едно по едно, струва ми се, че цял свят не би побрал написаните книги.” (Св. Ев. Йоан 21/25) Поради това ние разбираме многообразието в Свещените Традиции на Христопознанието и Христопоклонението, като благочестиви предания и последования, които разкриват ЕДНАТА „картина“ на Богопознанието и Богоявлението сред човешкия род. В тази обща перцепция на Едната Вяра „различията“ (за нас те са взаимно обогатяващи се сведения и разяснения на Безкрайната Мъдрост в Божественото Знание) не са противоречия на взаимноизключващо се отрицание и разрушителен антагонизъм, но точно обратното – очевидно се допълват, като попълват едни на други липсващите части от общото наследство на Богооткровението. Древният автор на книгата „Нави”– Хаброзалмокс очевидно е имал свободен достъп до изворите на Боговдъхновеното Предание поради особените превилегии на своя свещен чин, като относно събитията от Свещената история отразени в неговите хроники, в които той не е бил участник или очевидец, е имал възможност да ползва достоверните източници на Пророческата Традиция в която той е посветен. Не трябва да забравяме, че текстовете на Библията, също не са дошли до нас в готов вид, като книга написана „отведнъж“, но като сборник от книги на различни боговдъхновени автори, във времето събирани и съхранени от верните пазители на чистата вяра и богооткровено знание. Свещените писания са достигнали до нас благодарение на Свещеното Предание в Църквата (Събора) на Христовите ученици. Макар за плътския ум да е пълно с привидни противоречия в Свещените писания на Боговдъхновената Библия, никой честен книжовник живеещ с чиста съвест пред Бога и човеците, не би си позволил да наглася текста, за да излязат „верни” историографските „сметки” на популярната историческа „наука“ или „правилни” верските доктрини на някое от официалните общоприети вероизповедания.Напълно осъзнавайки, че у някои читатели могат да се породят съмнения и даже прибързано отхвърляне на Свещените писания в сборника, екипът, обработващ древните текстове в „Тракийските Хроники“, е оставил привидните „дефекти” (различията с други свещени писания) без допълнително „обогатяване” или „изглаждане”. Отстоявано е на всяка цена да се запази автентичността и дълбочините на оригиналните Свещени писания (включително смисли и значения, които убягват на човешкия ум), с осъзнат риск да бъдат „загубени” като ценители на сборника, повърхностните читатели, четящи априори, с „бетонирани” предубеждения в умовете. Богооткровените отговори скрити в Свещените Писания може да намери единствено чистият Разум (2-ро Петр. 3/1,2; Рим. 8/27;12/2; 1-во Кор. 2/10-16; Ефес. 4/23), който Духът ни дава в Христовото последование на Посвещенческата Традиция и Благодатното Предание в Събора (Църквата) на Христовите апостоли. Защото там където за едни има „грешка”, разумните ще видят допълнително Знание и Откровение за Свещената история на света. В такива случаи „грешката” е вярна – задълбоченият анализ напълно разрешава привидното противоречие, като издирва смисъл и изводи в текста, които не само, че не отрицават другите Свети писания, но обясняват, обогатяват и усъвършенстват нашето виждане за Божествените Промисъл и Провидение в човешката история, затвърждават и оживотворяват Христовите Богоявление и Богооткровение.

В: Пророчеството на Делфийския оракул относно града Троя и цар Резос в Тракийските хроники, не е ли всъщност в противоречие с казаното от пророк Йезекиил в Библията, или това описано от Мелхиседек спрямо праотеца на траките в Тракийските послания?

О: Мисля, че сами разбирате сложността на такъв един въпрос, и нашата невъзможност днес – хиляди години след записаните свещени писания, да дадем напълно категоричен отговор по този въпрос. Ние сме принудени да се позоваваме само на това, което са ни оставили древните автори на тези свещени текстове, и нямаме ни най-малкото право днес да пренебрегваме написаното от който и да е от тях, защото тогава рискуваме да сме пристрастни към Йезекиил, или към Хаброзалмоксис, или към Мелхиседек, а засега нямаме други независими данни по отношение писаното от тях, които да ни направят по-обективни относно техните трудове. Едно, обаче, е сигурно и то е, че обмен между свещениците и книжниците на Древна Тракия и Израил е съществувал, което става ясно в книгата Нави на Хрониките и се потвърждава в книгата Неемия на Библията.

В: Според автора на „Нави”–Хаброзалмокс, за града Тироя (Троя), наречен така в чест на първия тракийски цар Тир, се прорицава също и в “песните на Ис-Ра-Ил”. Също така библейското предсказание на пророк Езекиил (около 6 век пр.н.ера) за град Тир е почти идентично с много по-древното пророчество на Тракийския Оракул за град Тироя (Троя), записано в книгата „Нави”. Но според учени, Троя е разрушена от ахейците (в около 1200-1100г. пр.н.ера), докато библейският град Тир е просъществувал според официалната история до много по- късно (около 585г. пр.н.ера), когато е разрушен от вавилонския цар Навуходоносор, а още по-късно Александър Македонски окончателно го заличава според предреченото от палестинските пророци. Как да разбираме разликата от шест века между събития предсказани по почти идентичен начин?

О: Авторът на „Нави” (Хаброзалмокс) е живял много по-късно от Троянската епопея, и е знаел вероятно и за съдбата (според еврейските предсказания), която много по-късно сполетява градове Тир и Сидон, за които старозаветните пророци на Библията пророкуват. Освен това, той добре е познавал историята на духовните и родствени връзки, които са съществували между древно-тракийската и еврейската книжовни традиции, което става ясно от текста в глави 20, 21, 36. Нека отбележим, че в глава 11, стих 16, той (авторът) казва: „...за него бе писано в песните на Ис-Ра-Ил...”, а насочването към по-късното пророчество на Езекиил, е бележка под черта – т.е. на екипа обработвал древните текстове, с цел обръщане на допълнително внимание от страна на читателите за връзките и съответствията, които съществуват в писанията и свещената история на двата народа. „Песните на Ис-Ра-Ил”, както ги нарича Хаброзалмокс, очевидно не са идентични с книгата на пророк Езекиил, а тук се сблъскваме най- вероятно с едно посочване на още по-древен извор на свето предание, от който със сигурност са черпели вдъхновение по-късните библейски автори, интегрирали древните предсказания към своите пророчески книги, какъвто очевидно е случаят и с древното пророчество на Тракийския Оракул (гл. 12/13-33) намерило своето продължение в палестинската пророческа традиция. Такова взаимстване на Божествените предсказания и откровения е удивително, но само за неосведомените, непознаващи обичайната духовна практика на посвещенческата приемственост в древността. Пророческият Дух проявен чрез писанията на избраните тайновидци и книжовници, явява една и съща Воля и нравствените характеристики на Една и Съща Божеска Личност, затова такова е и пророческото разбиране и отношение към същността и спецификата на извечното Божие слово, което не е частно тълкуване на пророците (2-ро Петр.гл.1/20), но Боговдъхновено Откровение валидно всякога поради неизменността на Божиите Промисъл и Правда (понеже сам Бог е неизменяем), обогатявано през поколенията и всред народите, чрез актуализацията на Предначертанието и справедливите Му съдби, явявани в човешките времена и предели. „Каквото е било пак ще бъде... няма нищо ново под слънцето“ (Еклес. 1/9); „Каквото е било то е и сега, и каквото ще бъде, то е вече било и Бог ще повика назад миналото” (Еклес. 3/15). Още от Едем, Божиите Слова са съхранявани като свети предания от верните пазители, която приемственост изобщо не омаловажава приноса на следващите избрани пророци като явяващи под водителството на Божия Дух, Откровението в своето собствено време и на своя собствен народ. Пример за подобно пророческо взаимстване виждаме в предсказанията за древния Вавилон. Ранните християни го отъждествяват с имперския Рим, като и до днес старозаветното пророчество за богоборческия град остава валидно за съвременни земни царства и духовни измерения. Същото се отнася и за гибелта на Содом и Гомор, като вечен пример за бъдещото Божие въздаяние над нечестивите. Христовите апостоли правят множество подобни тълкувания на пророчески слова, събития и потомства описани в книгите „Изход“, „Битие“ и „Псалми“ на Библията, (предречени и вече сбъднали се веднъж като частен случай), като ги изваждат от времевия контекст, за да ги посочат като пророчества изпълняващи се много по-късно във и от въплътилия се Христос (както и в Църквата –Неговото мистично Тяло), без това да отрича някогашното им частично и ограничено изпълнение в древността. С други думи, в случая това, че предсказанието за гибелта на Тироя (Троя), намираме по-късно и в пророчествата на Езекиил отнесени за библейските Тир и Сидон (около 600 години по- късно), не противоречи на пророческата традиция, по-скоро я обогатява и обяснява, като следва да добавим, че словото Божие продължава да се изпълнява, и днес, и ще продължава да се изпълнява и за в бъдеще.

В: Но тогава, нима „привидно” едно и също пророчество би могло да касае три различни казуса, разделени помежду си от много столетия във времето и хиляди километри в географско отношение? И дали това е наистина едно и също пророчество и ако е, то тогава къде е първоизточникът му – в Древна Тракия или в Израил?

О: След като вече показахме, че книжовно-религиозен обмен между древна Тракия и древен Израил е бил налице, очевидно възможно е и взаимстване на предшествуващи пророчески писания, и виждане в тях актуалност и изпълнение при различни събития, в различни географски ареали и различни епохи. Най-доброто доказателство за това е, че същото пророчество описано и от тримата древни автори се тълкува още по-късно от някои от Отците на Църквата, като касаещо идването и гибелта на бъдещия Антихрист, което становище се поддържа от немалък брой изследователи на Библията и в наши дни. Ето, че се оказва напълно възможно това, което е било писано за Троя, да бъде „видяно от друг пророк” по-късно като актуално и за града Тир и Тирския цар, а още по-късно за т.нар. „последно време” и за идването на лицето, наречено в свещените писания „Антихрист”.

В: Пророчествата на Боговдъхновените автори, не са ли неповторими изявления на Божията Воля дадени само по веднъж (еднократно) в свещената история?

О: Пророческото боговдъхновение не е несъзнателен акт лишен от духовно обучение и усърдни усилия в мистичния Път. Напротив – светите човеци са изследвали и познавали Вярата и Бого-откровението на своите предшественици, чието Божие дело на земята те пазят и продължават. Даровете на Светия Дух се проявяват по Негова Воля и във Неговата Воля, Kоято издирват, за да проумеят и изпълняват последователите на Господния Път, изявен като нетленно наследство от техните предшественици. Например, в книгата Апокалипсис на Св. Ап. Йоан, в пророческото видение на автора има множество образи и духовни събития описани още в предсказанията на много по- древни Божии пратеници, но това не поставя под съмнение уникалността на Откровението в писанието на Апостола, нито подценява пророческите наследство и приемственост. Нали сам Господ Иисус заръчваше на учениците си (избрани от Него за апостоли, пророци и вестители на Бъдещия Свят) да изследват тайните Божии и пророчествата в древнозаветните писания, като им отвори ума да ги разбират, изпълняват и прокламират. Ето и друг пример - според библейските текстове Моисей е обучаван в Божията Премъдрост (за което четем и в Тракийските Хроники) преди да извърши чудесата, дадени му от Бога, чрез които изведе братята си от Египет. Всички следващи пророци в Палестина, ако и да бяха индивидуално движени от Божия Дух, следваха същите Откровение и Божии заповеди, които бяха явени на Моисей, както и поуките и предсказанията от живота на патриарсите описани в неговата книга „Битие“. Сам Той пророкува, че след него Господ ще издигне друг пророк вместо него, за да бъде живо свидетелството Божие сред народа. Това предсказание е изпълнявано многократно в служението на другите пророци, най-после въплътено в Явлението на Този, „Който говори от небесата...“, сиреч Божия Син, Който за нас човеците стана човек и дойде на земята (Евр.12/25; 1/1,2), Когото и днес слушат верните измежду племената чрез устата на пратените от Него апостоли, пророци и мъдреци (Ев.Мат.23/34; Ев.Йоан13/20). Най-първото Божеско посвещение и пророческо обещание за идващия Бог-Спасител Иисус Христос е дадено още в Едем (виж книгата „Атам“), като цялата послешна пророческа традиция на Боговдъхновяваните, следва същата линия на мистерийна приемственост в ученичеството на Бога– Ре-ч (Слово). Писанията в „Тракийските Хроники“ ни разкриват, че още преди Боговъплъщението на Божия Син, пророческото служение е пазител на Богооткровението и съкровищата на Неговото Знание и Премъдрост, като духовната приемственост е осигурявана от обществото на посветените в Христовите мистерии, разкрити на избраното човечество още от Едем (виж книгите„Атам“, „Нави“, „Арих“). Такова свидетелство за обучение и приемственост в пророческата традиция намираме и в Стария завет на Библията (4-та книга на царете - гл. 2), където е описана пророческата школа от ученици, в която пророк Илия (а после и Елисей) преподаваше на верните, Тайните на Бога и Неговата Сила.

В: Съществува ли днес такава пророческа традиция, и ако съществува, как Божият Дух обучава своите адепти?

О: Пророческата “щафета” и преди, и след идването на Бог Иисус Христос в плът, е дело на Христовия Дух във верните сред народа Му. Както е всеизвестно, за разлика от пророческата “суша” в религията на юдаизма, възникнал след вавилонския плен като учение от човешки интерпретации и коментари върху пророческите писания на старовременните, Христовите последователи остават единствените приемници на пророческия Дух и Обещания дадени чрез Иисусовите пророци и апостоли. Духовните дарове и сили извиращи от Истинния Бог продължават да пребъдват във верните, които ги усвояват като се упражняват в Благочестието и работят усърдно в Благо-датта Христова. Практиката на говорещите “духом” Христови ученици (както е видно от книгата «Деяния на апостолите» поместена в сборника „Тракийските Хроники“ заедно с пояснителни бележки) продължава и днес като обещание за всички, участници в Исусовите мистерии (тайнства). Пророческият Дар е неделима част от литургичния и мистичен живот на Господните ученици, където делата (мистериите) на Богоявлението правят Вярата оживотворявана от Светия Дух, а Речта Христова упражнява Царството на Бога в Сила. По-подробно и задълбочено за Христовото Учение и Неговата Духовна Практика може да прочетете в „Тракийските Послания“, в които заедно с предговора и заключението към този сборник с древни документи на Вярата, ще се запознаете с въведенията към мистичното богословие на Христовата църква.

В: Кои са първите пророци или хора на които Бог се е открил?

О: Откровената Вяра на мистичното извечно Християнство е засвидетелствана задълбочено във Второто Съборно Послание на Михаил от сборника “Тракийските Послания”. От тази боговдъхновена книга, можете да проумеете древните основания на Пророческата Вяра (която е същата новозаветна Христова Вяра), като духовно разбиране за Откровението на първородните, което преминава във верните Богу всред всяко поколение.

В: В „Тракийските Послания“ се обяснява, че „херувимът засеняващ“ на Тир, е праотецът на траките – Тирас, седмия син на Яфет, а в „Тракийските Хроники“ пише, че е цар Резос. Кой от двамата е в действителност?

О: Относно въпроса ви „кой е херувимът засеняваш” – и двамата автори на посочените от вас текстове (единят е духовно поучение, а другият – свещена история) имат основателни причини за своите богословски твърдения, които сами са описали съвсем ясно и вярно, но падението на богоборчеството е актуално и днес, като пророчество и изобличение на духа на Антихриста. Очевидно цар Ресос е антихрист (антихрист – буквално означава вместо Христос), щом в гордостта си (според текста в книгата „Нави“) се е провъзгласил за бог наместо Христос и Неговото Слово (Ре-ч), като е изисквал за себе си жертвоприношения и храмово поклонение. Това с пълна сила важи и за посочения в „Тракийските Послания” праотец, които също се е възгордял в сърцето си и така загубил благо-датта от Бога – Източника на Безсмърното Знание и Сила. Но това пророчество е валидно и за всеки друг, който пада под същото осъждение на антихристите от всички поколения, народи и предели. Пророческото слово не се изчерпва като частно прорицание за една човешка личност, но разкрива духовните измерения на злото и реалностите на падналите същности, които уви, могат да намерят “богата почва” всякога (включително и днес) сред богоборците.

В: Според Библията бащата на Авраам е семит, а от Тракийските хроники научавам, че има тракийски произход. Кое от двете е вярното?

О: Във връзка с възникналото във вас противоречие относно произхода на Авраам, е от значение да се отбележи, че разминаванията в родословията (каквито междувпрочем се намират в изобилие в множество древни документи и свещени писания, за сравнение вижте дори Родословието на Господ Иисус Христос, според Евангелист Матей, което се различава от онова, предадено ни от Евангелист Лука), са обясними със стремежа на всяка традиция да подчертае определени връзки и наследства, които са от първостепенна важност точно за нея.

В: Но това не е ли прекалено пристрастно и необективно?

О: Вероятно имаме право да наречем такова поведение на древните автори «пристрастно», но в никакъв случай не бива прибързано да го считаме за «необективно», или за «изкривяване на истината», тъй като понякога т. нар. «привидни несъответствия» са следствие на това, че някои родословни клонки са следвани по бащина линия, а други нарочно - по майчина.

В: И все пак нима не трябва да установим кое от двете родословия е «по-достоверното», за да разберем каква е историческата истина?

О: За определяне на точната историческа истина, това има голямо значение, но за съжаление, ако няма друг допълнителен изворов материал, който да потвърждава преимуществено една от няколкото версии (включително версията дадена в Библията), за безпристрастния научен изследовател си остава невъзможно да вземе коя да е от страните за «единствено правата». За човека на Вярата, обаче, такъв проблем не съществува, защото непълното «разбиране» на всеки един детайл или противоречие не трябва и не може да пречи на вярата в Боговдъхновението на Писанието. На такова ниво, очевидно спорът бързо става «неконструктивен», защото както ни учи апостол Павел, споровете относно различни родословия могат да причинят по-скоро ненужни припирни, отколкото назидание във Вярата. Надяваме се да сме помогнали поне малко да си отговорите на някои от горните въпроси. Ако на Вас ви хрумнат други интересни въпроси, или допълнителни прозрения по тези или други теми свързани с Тракийските хроники, моля чувствайте се свободни да ги споделите с нас.И накрая, позволете ни да дадем този искрен приятелски съвет към Вас - да пожелаете и намерите в Тракийските хроники - Завета на предците ни с Христос, който е изворът на всяко добро, без което посвещение никой не може да разбере тайните на Бога и Неговите намерения. Ако вече принадлежите към някое християнско вероизповедание или деноминация, нека бъдат винаги близо до ума и десницата Ви, Заветните Божии Заповеди (изведени от свещените текстове отделно като приложение към “Тракийските Хроники”). Изобилни са поуките от възходите и паденията на нашите предци, които Божии съдби са вследствие на пазенето или нарушаването на Божия Закон и Свидетелство. Пожелаваме Ви да намерите онова истинско духовно съдържание в съкровищата на Премъдростта и Знанието, а именно - Христовия Живот. Защото за всички свещени книги дадени от Бога е валидно онова, което Св. Ап. Йоан пише в Евангелието: „А това е написано, за да повярвате, че Иисус е Христос, Син Божий, и като вярвате, да имате Живот в Неговото Име” (Св.Ев.Йоан 20:31).

Back to top button