Тракийският език, писменост, литературна традиция и народностно самосъзнание

От моите изследвания и тези на екипа ми към Института по Трансцендентна Наука, голяма част от които бяха публикувани в книгите “Тракийското Писмо Декодирано” 1, 2 и 3, стана напълно ясно и неоспоримо, че нашите предци Траките са имали писменност още от петото хилядолетие преди новата ера, т.е. около две хиляди години преди Шумер и Египет. Нещо повече, в книга 3 от същата поредица се доказа по безспорен начин, че те не само са имали пиктографска писменост, която е пренесена и доразвита в Древен Египет, но че Траките са имали цялостна ЛИТЕРАТУРНА традиция, която бива напълно възприета и съхранена в основните религиозно-философски текстове на Древен Египет, откъдето се разпространява хилядолетия по-късно и в целия античен свят, на всички водещи антични езици, както и се запазва в тракийските писмени източници намерени в Балканска Тракия и Анатолска Тракийска Фригия, дори през епохите на линейните азбучни писмености, които възникват най-напред пак на тракийска територия в Старото Фригийско Царство, столетия преди появата им в Гърция, където са наречени “Гръцка Азбука”.

На трето място, от всичките езикови анализи в книги 1, 2 и 3, става абсолютно и без нито едно противоречие ясно, че ЕЗИКЪТ на древната Тракийска Писменост от Енеолита, както този върху текстовете от Книгата на Мъртвите от Бронзовата епоха, а също и този от по-късните надписи от желязната епоха, написани вече на линейната Трако-Фригийска азбука, е АБСОЛЮТНО ЕДИН И СЪЩ ЕЗИК, който за щастие е съхранен и до днес и известен като БОХАРСКИЯТ ДИАЛЕКТ на Северен Египет, където е било и най-силно влиянието на Тракийските Династи в управлението на Древната Египетска държава, известни в историята като “Хик-Сос” или “Царе-Пастири”. В книга 2 бе установена и пределно ясно демонст¬рирана и тясната взаимовръзка между този Бохарски Тракийски Ди¬алект и ДИАЛЕКТИТЕ НА СЪВРЕМЕННИЯ БЪЛГАРСКИ ЕЗИК!

Нещо повече, това че всичките текстове, независимо от това дали са записани на Древната Тракийска Пиктографска Писменост или по-късната Трако-Фригийска линейна писменост, съдържат все същите елементи на ТРАКИЙСКАТА ЛИТЕРАТУРНА И РЕЛИГИОЗНА ТРАДИЦИЯ, е доказателство, че населението в нашите земи от енеолита, през бронзовата епоха и от желязната епоха до новата ера най-малко, е едно и също основно население, говорещо един и същ основен език и имащо ЕДНО И СЪЩО ВЕРСКО И НАРОДНОСТНО СЪЗНАНИЕ, и че основните елементи на това верско и народностно съзнание са се съхранили в цялост В НАЦИОНАЛНОТО И ВЕРСКО САМОСЪЗНАНИЕ НА БЪЛГАРСКИЯ НАРОД ПРЕЗ ВЕКОВЕТЕ И ДО ДНЕС! Именно това основно население се е самонарекло като “ТРАКИ”, т.е. потомци на легендарния след-потопен патриарх ТЕРЕИ (Тер, Тцер, Терес), който е внук на библейския Ной, и пряк потомък на митичния библейски пророк Енох. Духовен Отец на Тракийския народ остава, обаче, за всички времена, Праотецът и Първосвещеникът на Тракия – Орфей, който е и Посредникът на Първия (следпотопен) Завет между Бога и Тракийския Народ, представен в седем хиляди-годишния Кивот и Плочите на Орфеевия Завет, който е и първият записан Завет между Бога и Неговия Избран Народ – народа на Тракия, който е неразривно единно цяло с народа на днешна България!

"Тракийското Писмо - Декодирано III", д-р Стефан Гайд