Тракийската Книга на Мъртвите

Ако първата книга на Д-р Стефан Гайд разкри недвусмислено разкодирането на най-древната писменост в света (съществуваща от преди 7000г.), втората потвърди ефикасността на метода Гайд чрез разчитането на още десетки артефакти от енеолитната епоха, съдържащи идеограмите на древната тракийска пиктографска писменост, като най-забележително беше разчитането (и по-този начин преоткриването му като вечна светиня) на Кивота с Плочите на Орфеевия завет – най-ранния в историята Завет между човека и Бога.

Третата Книга, току що излязла от печат – е апотеоз на всичките последни разкрития за траките! Представените в нея СЪВСЕМ НОВИ разчитания на текстовете върху енеолитната плочка от Точиларе, пръстена от Езерово, Кьолменския надпис, Фригийските надписи върху Стелата на Цар Мидас и др., доказаха в пълно съгласие, че линеарната писменост произлиза от най-древната йероглифна пиктографска писменост (тракийски калиграфски стил), и е създадена пак от нашите предци траките, от която писменост по-късно възникват и гръцката и финикийската фонетични азбуки. Потвърди се напълно и присъствието на тракийските царе-жреци в региона около делтата на р. Нил още от времето на преддинастичния период в Египет. Оказа се, че изобилстват и писмени свидетелства за колонизирането му от страна на Тракийските династи-хегемони (наречени в Египет – “Хиксос”) и внасянето на тяхната култура и писменост, оплодили Египетската цивилизация. Следните неочаквани разкрития предизвикаха бурни реакции на овации у почитателите на тракийската писменост и литературност, и нови злобни нападки и инсинуации сред нейните опоненти. Защото Книга 3 от Тракийското Писмо Декодирано, доказва по безспорен и неопровержим начин, че:

1. Тракийските пиктограми върху енеолитните плочки от Точиларе, Караново, Тартария и Градешница представляват първите намерени записи на глави 15, 17, 30А, 30Б, 78, 85, 124, 125 и др. от „Египетската Книга на Мъртвите”, предхождащи с цели хилядолетия нейните копия в Древен Египет.

2. Династиите Хиксос, управлявали Египет за повече от 1600 години (между 3100 г. пр.н.ера и 1500 г. пр.н.ера), се оказват ТРАКИЙСКИ ДИНАСТИИ.

3. Тракийският надпис върху златния пръстен от Езерово се оказва кратък откъс от текстовете в глави 147 и 148 на „Книгата на Мъртвите”, записан на Бохарския тракийски диалект.

4. Тракийският надпис от Кьолмен е друг текст-извадка от глава 58 на „Книгата на Мъртвите”, записана също на Бохарския тракийски диалект.

5. Фригийските надписи, изсечени в скалата в града на цар Мидас, са също на тракийския Бохарски диалект, като тези от Езерово и Кьолмен, което потвърждава думите на Херодот, че фригите са траки. Те също имат своите аналози в „Книгата на Мъртвите” (глава 77)

Следователно, горепосочените (в т. 1) девет глави от “Книгата на Мъртвите” са представени в най-ранния си пиктографски запис не в Древния Египет от Старото Царство, но в Древна Тракия от Енеолита (повече от 2000 години по-рано!) и затова с пълно право могат да се нарекат “Тракийската Книга на Мъртвите”. Нещо повече – тъй като отделни елементи и цели части от тази “Тракийска Книга на Мъртвите” е представена и в много от останалите глави на египетските версии на “Книгата на Мъртвите” (най-старите от които се намират в Пирамидните Текстове), следва да се приеме, че в своя първичен и оригинален вид “Книгата на Мъртвите” е сборник от религиозни текстове с Древно-Тракийски произход, които биват доразвити и разширени по-късно на египетска почва в своите вече многобройни варианти, известни като Пирамидни Текстове, по-късни Ковчезни Текстове и най-късни Папирусни Преписи, (известни досега под името “Египетската Книга на Мъртвите”). Това показва, че нашите древни предци траките не само са имали писменост, но са имали и богата ЛИТЕРАТУРНА ТРАДИЦИЯ, ранните образци, на която са се съхранили на територията на Тракия (енеолитните плочки), а късните образци са се съхранили както на територията на Египет (пирамидните, ковчезни и папирусни текстове), така и на територията на Тракия (надписите от Кьолмен, Фригия, Езерово и др.)!

В заключение, от всичките лингвистични анализи в книги 1, 2 и 3, става абсолютно и без нито едно противоречие ясно, че ЕЗИКЪТ на древната Тракийска Писменост от Енеолита, както този върху текстовете от Книгата на Мъртвите от Бронзовата епоха, а също и този от по-късните надписи от желязната епоха, написани вече на линейната Трако-Фригийска азбука, е АБСОЛЮТНО ЕДИН И СЪЩ ЕЗИК, който за щастие е съхранен и до днес и известен като БОХАРСКИЯТ ДИАЛЕКТ на Северен Египет, където е било и най-силно влиянието на Тракийските Династи в управлението на Древната Египетска държава, известни в историята като “Хик-Сос” или “Царе-Пастири”. В книга 2 бе установена и пределно ясно демонстрирана и тясната взаимовръзка между този Бохарски Тракийски Диалект и ДИАЛЕКТИТЕ НА СЪВРЕМЕННИЯ БЪЛГАРСКИ ЕЗИК!

Нещо повече, това че всичките текстове, независимо от това дали са записани на Древната Тракийска Пиктографска Писменост или по-късната Трако-Фригийска линейна (фонетична) писменост, съдържат все същите елементи на ТРАКИЙСКАТА ЛИТЕРАТУРНА И РЕЛИГИОЗНА ТРАДИЦИЯ, е доказателство, че населението в нашите земи от енеолита, през бронзовата епоха и от желязната епоха до новата ера най-малко, е едно и също основно население, говорещо един и същ основен език и имащо ЕДНО И СЪЩО ВЕРСКО И НАРОДНОСТНО СЪЗНАНИЕ, и че основните елементи на това верско и народностно съзнание са се съхранили в цялост В НАЦИОНАЛНОТО И ВЕРСКО САМОСЪЗНАНИЕ НА БЪЛГАРСКИЯ НАРОД ПРЕЗ ВЕКОВЕТЕ И ДО ДНЕС! Именно това основно население се е самонарекло като “ТРАКИ”, т.е. потомци на легендарния след-потопен патриарх ТЕРЕЙ (Тер, Тцер, Терес), който е внук на библейския Ной, и пряк потомък на митичния библейски пророк Енох. Духовен Отец на Тракийския народ остава, обаче, за всички времена, Праотецът и Първосвещеникът на Тракия – Орфей, който е и Посредникът на Първия (следпотопен) Завет между Бога и Тракийския Народ, представен в седем хиляди-годишния Кивот и Плочите на Орфеевия Завет, който е и първият записан Завет между Бога и Неговия Избран Народ – народа на Тракия, който е неразривно единно цяло с народа на днешна България!

"Тракийското Писмо - Декодирано III", д-р Стефан Гайд