Началото…

В началото бе Словото… Всичко чрез Него стана… И без Него не е станало нищо от това, което е станало… (Св. Ев. от Йоан 1:1)

Винаги съм вярвал, че горните думи са абсолютно верни. Убеждавал съм се многократно в житейския си път, в лекарската и психиатричната си практика, в дългите часове на психоанализа на клиенти, пък и в частните си съзерцания и духовни търсения, че всяко важно нещо в живота започва, задвижва се в битие и завършва винаги със Словото. Може би това е дори много слабо и недостатъчно изказано. Може би е по-редно да се каже, че всяко дори незначително и видимо неважно нещо започва и завършва със Словото. Всъщност не, даже и това не изразява достатъчно добре истината за нещата, такива каквито са. Защото все повече неосъзнато, полуосъзнато и дори някак интуитивно осъзнато, започвам да имам твърдата увереност за една още по-дълбока истина поне за мен и проявена в моя личен живот, а именно, че всичко е Словото, че това, което наричам “реалността” на своето битие, не е нищо друго, а въплъщение на Слово!

Но що е Словото тогава? Моите думи, мисли? Моите писани статии, трудове, книги? Тези неща несъмнено са Слово. Но не само такива неща са Словото. Защото Слово е също изгревът на слънцето всяка заран, и полъхът на вятъра всяка лятна привечер, и гърмът на бурята, и полетът на всяка птица търсеща убежище от нея в нощта. Това, разбира се, не са мои думи, нито мое Слово, това е Словото на Този, който е написал цялото Творение с Думите Си, това е Божие Слово. Да, Слънцето е Божие Слово. То е първият Йероглиф в света на човека и този йероглиф не е написан от нито един човек, а от самия Бог.

Тези и подобни на тях мисли са ме карали още преди много години да считам, че първото писмо сред хората не е било тяхно изобретение, нито хитроумна система за водене на записки, а по-скоро именно едно повторение на този образен пиктографски модел, който вече е съществувал в природата още преди идването на Хомо Сапиенс, т.е. на Осъзнатия (разумния=сапиенс) Човек. Това се потвърждаваше през годините и при многобройните ми наблюдения над мои пациенти с различни психологични проблеми и заболявания, които демонстрираха много явно образно и символно, направо “пиктографско” мислене, подчиняващо се на съвсем различни закони от тези, които видимо имат хората, когато общуват в нормалното ежедневие. Нещо повече, научните ми търсения и изследвания през годините ме доведоха до резултати, които поне за мен се оказаха доста изненадващи. Оказа се, че не само при патологични състояния, но и при всички нормални състояния и поведение човешката личност функционира на поне няколко различни мисловни нива освен вербалното и идиоматичното и се подчинява на закони, които имат по-скоро пиктографски (образно-речеви) характер, отколкото вербално-логически такъв. Нещо повече, тези многопластови нива осъзнато или неосъзнато си влияят взаимно по начини, за които съвременната психология и психоанализа имат в най-добрия случай полу-истинни догадки и няколко щастливи случайни верни попадения. Това именно ме накара да търся в Словото и то Образното Пиктографско Слово корените и началата на нашето мислене и способите за лечебно и жизнеутвърждаващо въздействие чрез същите както върху личността, така и върху здравето на цялото общество и социум.

(…)

Тези размисли са били винаги водещи в моите изследвания и интереси в областта на човешката психика, психо-лингвистика, пиктографията и криптологията. Именно поради това през годините съм изследвал поне няколко древни езици и писмености с цел да открия общовалидните първични архитипи в човешкото несъзнавано. Дълго време бях убеден, че египетските йероглифи са възможно най-древните пиктографски изображения, като бях запознат и с по-непопулярни версии и хипотези за китайското писмо и древноамериканските индиански прототипи.

Това ми разбиране обаче се промени с достъпа ми до оригинални орфически и ранно-християнски текстове, които разкриха пред мен една нова, съвсем различна картина за произхода на човека и древните начала на цивилизацията. Бях озадачен и същевременно развълнуван да разбера, че на моята родина и народ, се пада честта и ролята на утроба и семе на същата тази първична цивилизация, като исторически наследници на нашите най-древни предци на Балканите – траките.

"Тракийското Писмо - Декодирано I", д-р Стефан Гайд